Цветелин Кънчев: Ще разследвам защо нашите лидери допуснаха ДСБ да влезе в махалите
14 юни 2011, 18:11
София, България
Ангел Марин е подходящ за президент; Който се опита да е щастлив на наш гръб, остава нещастен
След като стана ясно, че на предварителните избори на Синята коалиция ромите масово са гласували за консервативната партия ДСБ, се обърнахме към най-популярния ромски водач Цветелин Кънчев. За обяснение на този феномен, за предстоящите президентски и местен вот и за бунта в столичния квартал “Захарна фабрика” представяме на читателите си позицията на лидера на “Евророма”.
- Г-н Кънчев, високата ромска активност във вътрешния вот на Синята коалиция е прецедент за демократическа партия у нас. Напазаруваха ли гласове десните?
- На този въпрос отговор трябва да даде г-н Иван Костов. Той да каже защо над 90% от ромите, които са участвали във вота, са дали гласовете си за кандидатите на ДСБ.
- Нагласите обаче бяха малцинствените групи да подкрепят СДС по линия на депутата от ДПС Христо Бисеров, за когото се знае, че е близък до вече актуалния син кандидат-президент Румен Христов. Сигурен ли сте, че информацията ви е достоверна?
- По принцип предварителните сметки никога не излизат, когато се касае за ромския етнос. Освен това аз не приемам категорично обяснението на някои наши регионални лидери, че по-голямата част от хората са гласували в полза на г-н Костов заради етническата му принадлежност.
- Разбирам намека ви и действително изборната активност на ромите трудно може да бъде обяснена с любов към Иван Костов…
- Истината е, че в неделя се хвърлиха много пари. В условията на криза никой не бяга от тях. Особено ме притеснява пасивността на наши лидери по места от “Евророма”. Обясняват ми, че не са отдали значение на събитието, защото нашата партия не участва в него. Отчитам като лично своя грешка, че не взех превантивни мерки. Най-смущаващото е, че упреците към цялата ромска общност, че се занимава с кражби, обикновено имат някакво потвърждение. В случая то е в лицето на Иван Костов. Да, аз обвинявам г-н Иван Костов, че открадна синята идея. Призовавам го да спре и да се оттегли там, където му е мястото. Ние имаме нужда от толерантни взаимоотношения, имаме нужда от добра комуникация вътре в обществото, имаме нужда да се опознаем, а хора като него слагат лошо клеймо на своята ромска общност.
- Заради прозвището “Мавъра” обаче някои твърдяха, че във вените на Костов тече арабска кръв…
- Ха-ха-ха! По-на изток, по-на изток…
- Костов може да не е най-добрият човек на света, но не мислите ли, че проникването в ромските махали в изборно време не може да бъде осъществено без помощ отвътре?
- Аз обвинявам нашите лидери и те ще понесат своята отговорност затова, че не са попречили на хора от ДСБ да влязат в кварталите. Те не са мобилизирали масите, а просто са оставили някой си да работи в махалата. Това е обвинението ми към тях. Единият ми разправя, че бил на язовир за риба, другият бил на кръщене, трети бил на сватба, четвърти на нещо друго…
- Доста съвпадения…
- Ами да. Те просто не са си мръднали пръста, за да попречат. Ще проверим дали някой не е взел пари, за да си затвори очите.
- Изглежда проблемната неделя се явява нещо като суха тренировка за местните избори през есента. Ще има ли забранени партии, с които “Евророма” няма да влиза в коалиции?
- При всички положения ДСБ е сред тези, с които в никакъв случай няма да правим коалиция. А що се отнася до СДС – това беше една прекрасна идея. Тук вече идва въпросът какво правим при евентуален балотаж. Ако не е достигнал представител на Коалиция за България и има достоен кандидат на СДС срещу примерно човек на “Атака” – естествено, че бихме подкрепили синия представител.
- Режете ДСБ по всички параграфи. Няма ли вариант двамата с Иван Костов да се изясните “на 4 очи”?
- Аз с него не съм разговарял от 12 години. А, не… пардон! През 2001 година на изборите в НДК опитах да разговарям с него. Тогава обаче може би допуснах голяма грешка. Обърнах се към него на цигански, но той ме погледна и не ми отговори. Явно нещо нямаше настроение.
- Вие сте убеден, че Костов говори цигански?
- Убеден не, но би трябвало поне малко да усети какво му казвам.
- По интонацията?
- Не, генетично.
- Звучите скандално.
- Искрено се надявам Иван Костов да ме съди за тези обвинения, за да мога в съда да докажа какво имам предвид и защо.
- Значи не съществува вариант да изгладите отношенията си?
- Ами аз се чувствам в известна степен заплашен. Както открадна синята идея, да не вземе да открадне и идеята “Евророма”. Изглежда натам се е запътил, като вземем предвид това, което направи в неделя. Сега мисля, че е неговият втори плах опит. Той вече опита да го направи веднъж – през 1999 година. Тогава не успя, при положение, че цялата държавна машина и съдебна власт бяха в неговите ръце. Както и парите. Сега – само с пари, няма как да стане.
- Костов и ДСБ с техния Светослав Малинов обаче на практика са аут от президентската надпревара. Какви са вашите предпочитания за бъдещ държавен глава?
- “Евророма” ще участва в президентските избори, като на 99% е сигурно, че кандидатурата ни зависи от избора на Коалиция за България. Все още обаче текат номинациите, така че нека не прибързваме.
- Двете най-често споменавани имена са на отказалия се Стефан Данаилов и изразителя на младото червено поколение Петър Курумбашев.
- Стефан Данаилов е прекрасен. Уникална кандидатура. Но трябва да спре да бъде експлоатирана по такъв начин. Самият той подчерта, че не иска името му да се коментира. Курумбашев е много интересна кандидатура. Една от различните в БСП. Аз обаче бих настоял и за разглеждането на кандидатурата на вицепрезидента Ангел Марин.
- Преди години той ви помилва. Няма ли евентуално лобиране в негова полза да ви направи уязвим за обвинения в лични пристрастия?
- Уязвим? От кого? Мен ме интересува да не бъде атакуван от партньорите от Коалиция за България. Пристрастието не е лично, а на “Евророма”. Личността на Ангел Марин е издигната на много висок пиадестал при нас. Искам да ви напомня, че той ме помилва, след като вече бях извън затвора. Тогава отпаднаха последните ми два условни месеца. Давам си сметка, че това беше след дъжд качулка, защото ангажиментът на Георги Първанов и Ангел Марин беше да ме помилват, веднага след като вземат властта. По тази логика трябва да съм им обиден. Но въпреки това аз не мога да разсъждавам само в личен план, когато става въпрос за политика. Да, и двамата са качествени хора. Първанов например има огромен политически потенциал. И то не само на територията на България.
- Какво е вашето отношение към политическите му планове – АБВ или БСП?
- Тук вече няма какво да разглеждам. Имаме решение на политическия съвет на партията, че трябва да се дистанцираме от всяка нова формация, която застрашаваща целостта на лявоцентристкото политическо пространство. Не приемаме опити за подобни действия. В Георги Първанов например спокойно можем да видим един от лидерите на партията на европейските социалисти.
- Не сте съгласен с лансиращите го за следващ премиер?
- Може би и това би било прекрасно. Преди години обаче заявих на Бойко Борисов, че не трябва да се занимава с тази неблагодарна длъжност, а трябва да устреми своя потенциал и обединителна фигура към президентския пост, който олицетворява единството на нацията. По същия начин сега заявявам, че Първанов не трябва да спира само на нивото министър-председател. Неговият потенциал е за нещо много по-голямо.
- Да разбирам ли, че може да подкрепите Бойко Борисов, ако отново промени решението си и все пак се кандидатира за президент?
- Именно той е човекът от политическото пространство, с когото се познавам най-дълго – от 1993 година. Дилемата ще бъде много сериозна – Коалиция за България или Бойко Борисов. Не знам… В мен ще се сбият политическите морал и последователност и приятелските морал и последователност. Тази битка ще бъде много сериозна и в крайна сметка думата ще има Националният съвет на “Евророма”. Нека обаче бъдем реалисти. Аз съм сигурен, че Бойко Борисов няма да се кандидатира.
- Обсъдихме надълго и нашироко кого бихте подкрепили в местния и президентски вот. Мислите ли обаче, че вътрешнопартийната ви консолидация е застрахована от разделение след неделните събития около синия вот?
- Не се притеснявам ни най-малко. Всеки един от нашите местни лидери е водач на листа. Нереално е да си продаде гласовете на друг.
- Лявоцентристката ви партия обаче е конкурирана от десните центристи "Дром".
- Там меракът им идва малко в повече. "Дром" не е от вчера. Появи се през 2005 година с фойерверки от страна на нейния председател Илия Илиев. След двегодишна шумотевица крайният резултат беше 9 общински съветници в цяла България за "Дром" срещу 117 за “Евророма”. Така че не виждам от какво можем да се притесняваме. Тези хора са кардараши. Общият им брой в цяла България е не повече от 10 000 човека, които традиционно не гласуват. В същото време самите те са разцепени. От общо 7 ромски партии у нас 5 са кардарашки.
- Срещу Наталия Дочева – майката на Илия Илиев, се води мащабно дело за трафик на хора от организирана престъпна група. Разследването тръгна от далечна Италия и засяга около 200 ромски деца. Не компрометира ли това идеологията ви за добри и честни ромски граждани?
- По принцип всеки е невинен до доказване на противното и аз не бих искал да коментирам този казус. Който е виновен, да си получи заслуженото. Ако е виновен!
- А политическите амбиции на пловдивския цар Киро? Той също е кардараш.
- Цар Киро и преди е имал такива амбиции. Защо обаче се отказа да участва на изборите през 2007 година? Когато обаче излязох от затвора, развяващите байраци си седнаха по местата. Кардарашите вървят с парите напред. Уверявам ви, че всяка една партия, която ги привлече, рискува да загуби много. Какво полза имаше СДС от това, че преди години Илия Илиев беше при тях?
- Той беше и общински съветник от ГЕРБ.
- Този човек, ако има възможност да се пласира някъде, е готов да влезе в БКП и в “Атака”.
- Защо двама кардараши като Ицо Папата и Цар Киро се скараха дотолкова, че се заговори за заплахи за убийство?
- Знаете ли кое е хубавото на кардарашите? Там тайни няма, там всичко се чува. И най-малкото дете знае кой министър от кой кардараш е взимал. Надявам се скоро да разберат и друго. Трети кардараш направи интригата между Ицо Папата и цар Киро.
- Къде сте вие в отношенията помежду им?
- Скандалът между тях не ме засяга пряко. За мен обаче големият проблем на бай Киро е титлата “цар”. Предлагал съм му: “Знаеш, че нито ти си цар, нито аз съм дон. Моята титла я подарих на едно момче от Лом, което искаше да се казва дон Цеци, както медиите преди време я подариха на мен. Хайде да се отказваме от тези прозвища и да работим заедно за общата кауза”. Той обаче ми отказа. Каза ми: “Циганите знаят кои сме, но българите вярват в тези неща, в тези титли”. Така и не успях да го убедя, че ако се обединим и получим властови ресурс, ще можем да докарваме много европейски пари, които да влизат в ромската общност. Смятам, че бай Киро е прекрасен човек, но трябва просто да си пие редовно хапчетата и всичко ще бъде наред.
- Това, че сте встрани от конфликта между кардарашките вождовете, не ви застрахова от друг тип екшъни. Какво точно се случи през миналата седмица в столичния квартал “Захарна фабрика”?
- Малко след 22,00 часа на 9 юни ми се обадиха, че става нещо страшно. Когато пристигнах, булевард “Европа” вече беше блокиран. Местните лидери ми казаха, че маскирани полицаи са влезли в махалата, за да бият наред. Без да казват за какво. Имаме бита бременна жена и възрастни хора. Освен, че са бити, деца са карани да играят кючек. Затова напрежението на блокадата беше голямо. Убедих хората да освободят пътя с най-елементарния аргумент: “Братя, какво искате? Защо обвинявате тези редови полицаи? Обикновените офицери и сержанти нямат никаква вина. Техният живот е на същото дередже като вашето. И те ходят със скъсани обувки, и те взимат мизерни заплати”. На място се оказа, че наистина работник в чистотата получава, колкото сержант от полицията.
- Призовахте за назначаване на роми в МВР.
- Моето мнение е, че трябва да има повече сержанти и офицери от ромски произход. Така те с две думи, без да се налага да излизам и да се боря, ще потушават напрежението.
- Не дойде ли в конкретния случай операцията от СДВР?
- В момента правим пълна справка на случилото се. Свързали сме се с “Амнести интернешънъл” и с още две международни правозащитни организации. В петък нашият народен представител Милена Христова ще отправи въпрос към вътрешния министър Цветан Цветанов. Никой не знае кому беше нужно това нахлуване и по какви причини бе извършено то.
- От СДВР казаха, че са издирвани лица от криминалния контингент.
- Нямаме никаква информация кого са търсели у по какви причини. Резултатът е следният – една лична карта на инвалид с една отрязана ръка и друга - на път да бъде отрязана заради гангрена. Той живее заедно със своя болногледач. Какво по-логично има от това личната карта на инвалида да бъде в неговия болногледач, при положение, че не може да борави със своите ръце? Инвалида го заключват в Трето РПУ, защото е без документ за самоличност. Болногледача го прибират в Девето РПУ. И през цялото време го питат какво прави чуждата лична карта в него.
- Това ли беше поводът да посетите Девето РПУ в малките часове на нощта?
- Точно така. Дежурният офицер на Девето е един прекрасен човек. Каза, че са се случили са пълни глупости. Но началниците не му позволиха да пусне веднага задържания човек. Крайният резултат на следващия ден беше, че всички задържани са на свобода, без да им бъдат повдигнати каквито и да е обвинения.
- Опасявате ли се, че инцидентът може да предизвика нови ромски вълнения?
- Нека да разгледаме случая като един изолиран инцидент. Такова нещо наистина не бива да се повтаря, защото видяхте какво направи в рамките на няколко минути най-малката ромска махала в София. Ако някой иска да влиза - отива, предупреждава, влиза си през деня и няма да има никакъв проблем. Апелирам към всички политици в България. Особено към тези, които в миналото, настоящето или в бъдещето са правили, правят или ще се опитат да правят опити за пиар на гърба на ромската общност: “Уважаеми колеги, историята е показала, че всеки, който се е опитал за наша сметка да бъде щастлив, накрая е установявал, че нещастието става неразделен спътник от ежедневието му. Трудно е, а понякога дори и опасно да нападате хора, които нямат какво да изгубят освен беднотията си.
Едно интервю на Никола КОСТАДИНОВ
