Цветелин Кънчев:
Цветелин Кънчев е роден на 5 юли 1967 г. Завършил е международни икономически отношения, владее няколко западни езика и 4 ромски диалекта. Не е женен официално, но е семеен, защото е приел ромския начин на задомяване - чрез свещена клетва. Има 4 деца - момчета.Влиза в парламента през 1997 г. от листата на Българския бизнес блок. По-късно се прехвърля в Евролевицата. През 1998 г. пък основава "Евророма" и става неин председател.През 1999 г. имунитетът му е свален и му е наложен домашен арест, а на 9 февруари 2000 г. Софийският окръжен съд го осъжда на 6 г. за грабео н акуче оценено на 22 лева. На 28 август 2003 г. Софийският градски съд го освободи предсрочно за добро поведение.Преди няколко дни синът на Микеле Кънчев бе заловен заедно с още двама младежи с автобус с крадени тръби. Това е и поводът на репортер на вестник „ШОУ” да разговаря откровено с лидера на ЕВРОРОМА и негов баща Цветелин Кънчев. Микеле е завършил частно училище в София, след което през 2003 г. след успешно издържани тестове става част от престижния колеж „Сейнт Ендрюс” в Кеймбридж, където завършва Международен бизнес. Връща се в България, където получава предложение от голяма немска компания, на която понастоящем е един от мениджърите. Освен за сина си, Цветелин Кънчев разкри още и дали ще се присъединява към новосформираната АБВ, както и защо партията му се отнася с такова огромно недоверие към президента Георги Първанов.
- Г-н Кънчев, онзи ден синът ви Микеле Кънчев беше заловен от полицията с част от открадната тръба. Осъждате ли постъпката му?
- Когато ми се обадиха, за да ми кажат какво е станало с Микеле, аз пътувах за София. Цялото семейство сме шокирани, не можем да си обясним какво става. Естествено, че осъждам постъпката на сина си. Няма нормален човек, който да е на мое място и да не реагира по този начин. Още повече, че и каузата, която сме поели от ЕВРОРОМА, е да заклеймяваме всякакви прояви от подобен характер. Аз по-скоро бих разбрал някой беден циганин, ако е откраднал една кокошка например, за да си нахрани децата, за да не умрат от глад, отколкото това. В никакъв случай не бих разбрал сина ми и аз до ден-днешен продължавам да не разбирам как стана така, че след такова образование, при такава престижна професия с толкова престижно заплащане, той да бъде въвлечен в кражбата на някакво изгнило желязо на стойност 124 лв.
- Казват, че непосредствено преди аферата с тръбите Микеле е употребил добро количество алкохол, докато бил при приятели в Златица и Пирдоп...
- Микеле прекарва по-голямата част от уикендите си в Златица и Пирдоп, защото през работната седмица той е много ангажиран и работи плътно по свойте задачи. Бил е в Златица, какво е правил, колко е пил не знам, дори да е пийнал, аз в никакъв случай не го оправдавам. Той е попаднал в такава лоша среда, която първо не му подхожда и второ – дано след този случай си е извадил съответните поуки, че трябва да страни от подобни „приятели”. Това е среда, в която се оказа, че има един рецидивист – онзи, заради който сега и Микеле носи последствията. Говоря за човек, който съвсем не мога да кажа, че му е приятел, защото за пръв път в тази ситуация Микеле е контактувал с него. Прякорът му е Пожарната.
- Това не е ли същото това момче – Милен Димитров, което според наши източници – пенсионирани полицаи от РПУ Пирдоп, през 1993 г. е бил хванат да краде във вилата ви?
- Да, за един и същи човек става дума. През 1993 г., докато аз бях в командировка в САЩ, същият този Милен Димитров е бил хванат от пазача на строежа на вилата ми как краде улуци. Тогава беше предаден на органите в РПУ Пирдоп и се оказа, че това е едно от първите му провинения. Мисля, че тогава беше още непълнолетен, поради което не понесе и по-тежки санкции от закона. За съжаление това е човекът, в чиято среда по някакъв начин е попаднал и Микеле. Българският манталитет е такъв, че когато са на маса, хората толкова бързо се сприятеляват и след третата чаша такива приятели и побратими стават, че в доста случаи след това се псуват с години заради този вид „приятелства”.
- Според вас каква е реалната причина Микеле да си прави толкова лоша услуга, при положение че учи в престижно училище и работи в западна фирма, където получава много добри пари за българските стандарти?
- Просто преди няколко месеца доброжелатели се погрижиха да обяснят на Микеле – на дълго и на широко, че съпругата ми Таня не му е биологична майка. Това буквално го срути, срина го, защото все пак тя го е отгледала от 9-месечно бебе и винаги се е грижела да се чувства добре. По някакъв криворазбран начин обаче, той се почувства предаден. От този момент до днес Микеле се дистанцира от семейството си и прекрати с нас всякакви контакти. Заболяло го е, но в крайна сметка не е важно кой те е създал, а кой те е отгледал, кой се е грижил за теб, кой те е обичал и продължава да те обича. Мисля, че това е най-важното. Иначе аз бях много доволен от начина, по който синът ми се справя с живота, по който израства. Стана мениджър в една много престижна германска фирма. Толкова бях горд, когато преди два месеца разбрах, че е направил една много добра разработка, свързана със захранването на домове и битови домакинства със соларна електроенергия. Всъщност след тази разработка от фирмата го повишиха в мениджър. Междувременно завърши образованието си в Кеймбридж и поне от последните ни разговори знам, че му предстои да запише магистратура.
- Микеле знае ли коя е биологичната му майка?
- Не знам, не искам да го коментирам, просто истината е, че към този момент не е изключено той да знае.
- За какъв период от време става дума? От колко време не поддържате връзка със сина си?
- Ооо, това датира още от май месец, близо половин година. С Микеле си говорим, контактуваме, започваме нормален разговор, който винаги след това приключва или със затваряне на телефона от негова страна, или с напускане, в случай че говорим очи в очи. Така са приключвали два или трите опита от моя страна за нормализиране на ситуацията. Склонен съм да му простя само, при положение че си извади нужните поуки, при положение че разбере житейската сентенция, че този, който те е отгледал е много по-важен от биологичния ти родител.
- Така, но междувременно Микеле е станал и баща?!
- Да, междувременно той стана баща, а аз за съжаление все още не съм виждал детето му и моят внук, който се роди на 10.10.2010 г. Благодарение на снаха ми, която много обичам, бебето е кръстено Цветелин, на мен.
- В предварителния ни разговор ми споделихте, че Микеле е знаел какво ще му се случи, визирайки аферата с откраднатото желязо, но не го е взел насериозно. Откъде е имал подобна информация?
- Беше пред мен, когато му разказах едно към едно какво ще му се случи, ако не вземе мерки. Предадох думите на баба ми, за която вие вие много добре знаете какви дарби има. Ясно му казах, че ако не си подбира средата и се събира с лоши хора, просто последствията ще бъдат точно такива, каквито се случиха. Микеле знаеше за това още от преди месец, но не е изключено да се е отнесъл несериозно. Дългият му период в Англия, може би го дистанцира от нашите традиции и семейни порядки, и не изключвам също и да не ми е повярвал.
- Какво ще предприемете срещу проверката на полицията, според която микробусът, превозващ крадените тръби и собственост на фирма „Флоранс”, всъщност се води на ваше име?
- Не мисля, че трябва да предприемам нещо. Смятам, че от полицията са допуснали обикновено техническо недоразумение. От 2001 г. фирма „Флоранс” не е моя собственост, след това и до ден-днешен аз нямам никакво понятие какво се е случило с фирмата.
- Допускате ли в такъв случай вероятността чрез фирмата, която преди години е била ваша собственост, някой да иска да ви дискредитира, използвайки факта в ситуацията с кражбата, че Микеле е ваш син?
- Не, не мисля. Нека все пак не свързваме факта, че синът ми е сгрешил със световната конспирация.
- Името Георги Богданов говори ли ви нещо? Това е шофьорът на автобуса. На него и на Микеле е постановена мярка за неотклонение „подписка”, тъй като и двамата не са осъждани преди това, както и няма достатъчно данни за задържането им под стража.
- Да, за него специално мога да кажа, че не съм чувал лоши неща до момента. Вярно е, не е нито осъждан, нито пък е участвал до момента в подобни престъпни игри.
Освен Трактора през последните десетина година няколко топ-арестанти или хора, срещу които се водят дела, опитаха да се спасят, влизайки в парламента, където скъпоценният имунитет автоматично може да ги спаси от Темида. - Г-н Кънчев, а какво мислите за влечението на Алексей Петров към политиката, което съвсем не е прецедент?
- При мен е точно обратното. Ако аз не бях влязъл в политиката, нямаше да имам и проблемите, които имах след това. Иначе нашата конституция позволява и е категорична, че всеки е невинен до доказване на противното. Ако Алексей Петров е с влязла в сила присъда, това вече е друго. Но никой не може да бъде съден не в буквалния, а в библейския смисъл, защото е казано – „не съдете, за да не бъдете съдени”. Аз не познавам Алексей Петров достатъчно добре, но какво да кажа – струва ми се, че е рано да се говори политически за него, тъй като на човек под домашен арест ще му е много трудно да развива политическа дейност. Но никак няма да се учудя, ако успее да пробие, тъй като в самата българска народопсихология е казано, че когато някой бъде прекалено много оплюван и хулен, той става интересен на народа. А с този прякор, който му лепнаха „Трактора” нищо чудно и да успее да обедини многобройните земеделски партий в Блъгария.
- Някои си позволяват дори да правят аналог между вас и Алексей Петров като първи стъпки в политиката – сравнението се дължи на факта, че подобно на него и вие сте бил под домашен арест, през 1999 г. имунитетът ви е бил свален, а година по-късно сте бил осъден с ефективна присъда на 6 години затвор макар и само за едно куче оценено на 22 лева... Уместен ли е аналогът?
- Разликата между Алексей Петров и мен е огромна. За аналог между мен и него не може да става дума.
- А за аналог между вас и бившият главен прокурор на България Никола Филчев? Навремето точно той ви поиска имунинета.
- Така е, докато беше главен прокурор Никола Филчев сметна, че аз съм много виновен заради историята с кучето, заради която бях и съден. Не е изключено и навремето Филчев да е бил натиснат от някого, за да ми поиска имунитета. Припомням едни мои думи от юли месец 1999 г., когато казах, че тези, които ми скроиха този номер, не е изключено един ден да им се върне и то умножено по много.
- Звучи като директен намек, дори като предупреждение към въпросните хора, в които влиза и Никола Филчев?
- Не, не, абсолютно нищо не намеквам, просто казвам, че един вид, който неправомерно се опитва да копае гроб, в един момент сам пада в него. Само ще ти кажа, че Никола Филчев е един от малкото живи останали. Другият човек – Божидар Попов, който тогава движеше цялата акция срещу мен и бе главен секретар на МВР, вече не е между живите. Моментната ситуация, която се вихри около Никола Филчев лично според мен може да се определи като много тъжна – ако е виновен, нека си получи заслуженото, но ако не се намерят никакви доказателства за вината му, нека го оставят намира. Това е.
- Списъкът на хора с повдигнати обвинения, но с мераци към политиката не е ли доста дълъг? Там попадат още Златко Баретата, братя Галеви, както и бизнесменът Христо Ковачки...
- Чужди са ми, не мога да ги коментирам, защото аз имах проблеми с правосъдието, когато вече бях влязъл от няколко години в политиката, докато при тях случаят е друг. При мен много се държеше на това Нели Куцкова да стане вицепрезидент. Тя се надяваше, че чрез моята присъда ще блесне на небосклона, в крайна сметка това не се случи. А и да не забравяме, че по това време правосъдието беше подчинено единствено на властта на Иван Костов – говоря за края на 90-те и 2001 г. включително. Тогава то се раздаваше изключително в неговия кабинет! Сега обаче в съда се работи само на база доказателства. Какво мога да кажа аз за тези хора – Златко Баретата, братя Галеви или Христо Ковачки, аз не ги и познавам?!
- Според теб адекватен ли беше имунитетът на Златко Баретата, получен миналата година, след като той стана застъпник на кандидата за депутат от Бургас Ивайло Дражев? Припомням само, че срещу Златомир Иванов има обвинение за ръководене на организирана престъпна група за трафик на наркотици и подготовка за убийства.
- Това е право дадено на всеки от българската Конституция. До колкото знам Златко е български гражданин и няма нищо лишо, че Конституцията важи и за него.
- РЗС превърнаха Алексей Петров в национален и политически герой. Май ще стигнат и дотам да го предложат за премиер?!
- Ако народа избере Алексей Петров някога наистина за премиер, значи този народ заслужава именно него! Глас народен – глас Божи! Мен лично в България нищо не може да ме изненада, още повече, когато говорим за политическата сцена. Имам един стар много добър приятел – бай Дончо от село Челопеч, който казва: „В България всичко може да се случи, може дори мома да роди, когато е при майка си и пак да си остане мома”...
- Има ли истина в слуха, че смятате да се присъедините към АБВ, посредством някакви общи политически идеи?
- Не, няма истина. Най-малкото, защото първо ЕВРОРОМА е доказала последователността си през годините, а в момента ние сме част от Коалиция за България, второ – АБВ все още е като едно НЛО. Още не ги познаваме, не сме ги идентифицирали, не знаем какъв е техният формат, конструкция и идеология. Но има и един друг момент – фактът, че Георги Първанов не се ползва с голямо доверие от членовете на националният съвет на ЕВРОРОМА! През 2001 г. той просто не си удържа на думата, тогава заяви пред целия национален съвет на ЕВРОРОМА заедно с Ангел Марин, че след като ние си дадем гласовете за неговата кандидатура, той поема ангажимент, че аз ще бъда незабавно помилван с встъпването му в длъжност. Да, ама не! Първанов не си удържа на думата! И след като през 2003 г. Софийски градски съд ме освободи, през 2005 г. аз съм убеден, че буквално от срам, вицепрезидентът Ангел Марин ме помилва. Но това моите хора го изтълкуваха като след дъжд – качулка. Освен това аз никога не бих тръгнал с формация, която би тръгнала да обезкостява БСП, която е и ще бъде флагма на ляво-центристкото политическо пространство.
- Докъде стигна проблемът с експулсацията на българските роми от Франция? Каква е неудобната истина всъщност?
- Наскоро в едно предване казах следното: „Работливите цигани отиват в Белгия и Испания, а мързеливите – във Франция”. Факт е, че във Франция имаше не повече от 300 български роми на фона на 15-20 000 румънски. Проблемът беше друг и той засягаше рейтингът на Саркози. И чрез вас, чрез „ШОУ” апелирам към всички колеги, на които само през акъла може да им мине да оправят собсвения си рейтинг на гърба на ромите, не се получава, скъпи колеги! Историята е показала, че през вековете ние може да сме извършили едно много голямо прегрешение и сме били наказани за това от Създателя и само Той може да ни наказва. Историята е показала, че всеки друг опит е не само неуспешен, но и в повечето случай се оказва пагубен.
- Какви са тайните на циганските родове?
- Аналогични са с тайните на българският преход през последните 20 години, но не в такива мащаби. Не е имало източване на банки, не е имало разбойническа приватизация и т.н.
- Кардарашите ли са най-богатите цигани и защо когато се говори за именити ромски родове, винаги се започва с тях?
- Кардарашите са отделна циганска каста. Много се говори за тях, защото те обичат показността.
- Може би при Микеле ситуацията напомня малко на вашата собствена съдба – вие сте бил осиновен от цигани?
- Никога за нищо на света не бих се отказал от хората, който са ме отгледали. Те ме дариха с много обич, ласки и подкрепа.
- Как бихте коментирал изказването преди дни на проф. Петър Иванов, който е ръководител на изследване на неправителствена организация „Център за демографска политика”, че през 2030 г. ромите у нас щели да бъдат 2 млн., турците – 1 млн., а българите – 3,4 млн.? Вече дори се говори, че това изследване е поръчково, а организацията е взела пари, за да изведе подобни резултати...
- Не смятам, че това е поръчково изследване. По нашите прогнози с с един милион повече, тоест 3 милиона и за това предупредихме още през месец май в нашия SOS апел. Всяка една държавна политика подобна на защитната реакция на щрауса:”С главата в пясъка” ще има немислими последици и нашето общество трябва да си даде ясна сметка за това.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
