$ 4 691 216. Оплачете се на Марко
Дописката ми от миналата седмица предизвика, поне в сайта на вестника, яростно единодушие. А аз получих от “Евророма” един прелюбопитен документ, който тия дни трябва да бъде представен в парламента. По линия на Десегрегационната програма на Ромски образователен фонд (Будапеща, Унгария) през последните 5 г. различни ромски фондации и организации у нас са получили 4 691 216 долара!
$ 83 335 е получила фондация “Шам”-Монтана за една година, за да повишава посещаемостта на циганчетата в училищата... и за да лобира за десегрегацията. Не е лошо да бъдат издирени хората, които са били убедени от тези лобисти.
ДРОМ-Видин е получила - пак за една година! - $ 94 730, за да осигури “безплатен достъп на 700 циганчета до интегрирана учебна среда и за да проведе национална кампания с ключови национални участници”. Дали да не предположим, че едно циганче излиза средно по $ 100, а останалото е за лобиране. Много ще е любопитно, ако се окаже обратното.
Европейски център за проучвания-Будапеща е получил 99 940 долара за една година, за да се постигне “изграждането на политическа воля за интегрирането на циганчетата…” Интересно кои политици са извисили волята си чрез този проект?
И така до 4 691 216 долара.
По дяволите, проверете тези програми, лобисти и всичко останало.
100 - или колко - долара за едно ромче? И колко тогава трябва да струва образованието на едно българче?
Стана ми тягостно, докато се вглеждах в тия цифри - може би защото в мен пропълзя съмнението, че нашите, българските деца са обречени...
И какво нещо е животът. Буквално докато пишех тези редове, от непознат джиесем се обади някакъв благ глас. И без да си дава сметка, изкорени тягостното ми настроение.
Обаждаше се човек, когото до този момент не познавах - Костадин Зяпков, председател на читалище “Будилник” в Ракитово.
Какво хубаво име, нали - “Будилник”. И той - будилникът, е захвърлен някъде съвсем съзнателно, понеже сънното състояние беше най-удобното през последните десетилетия.
Благ човек и се загрижил за нещо красиво - през ноември щели да честват годишнина на Ангел Узунов, та може ли да изпратя нещо от “Всяка неделя”, в която той имаше забележително участие. Узунов беше директор на трудово-възпитателно училище и направи поразително впечатление на зрителите.
Образът на Узунов изникна изведнъж пред мен и това трябваше да ме успокои. Нека си раздават, ако щат, и по 10 хил. долара на циганче. Това е нищо, ако ние имаме и днес хора като Узунов. Уви, това е невъзможно.
...
Ще се сетим ли да приемем програма за спасението на българските читалища от всеобщата брадъризация, от бесовщините на булевардната преса, от целия чалга боклук, страшно удобен за някаква клика, която го наложи през последните 20 г.
За тези години кликата извърши всевъзможни дивотии, а дори и приключи на книга на бърза ръка с прехода. Сякаш е нещо, което можеш да заметеш под протрития килим на времето.
...
Преди няколко вечери научих от Никола Кицевски, че “Труд” ще издава нова 12-томна енциклопедия на България. Трябваше ми известно време, за да се усетя, и тогава се уплаших.
Какво гарантира, че в новата енциклопедия ще бъдат съхранени ценните прозрения на времето ни - а няма да бъдат подменени от патриотарски, нихилистични или направо некомпетентни заигравания, как ще бъде предпазена тя от всякакви мошеничества. Понеже историята, за жалост, не е това, което живеем, тя е онова, което четем, което дреме върху хартията - банално е, нали, но не искайте остроумие, когато става въпрос за толкова важни неща. В крайна сметка нали толкова пъти нашето познание идва от Лъжата, храни се от Лъжата. А и ние сме митомани, готови сме да погълнем всяка легенда. Най-хубавите ни песни са родопските, нали, обаче героите им са турци или не знам какви си, Шибил е циганин, поговорките ни са доста често нечии и пр.
Може да има истинска приватизация на историята ни чрез тези 12 тома. Тъй както обърнаха с хастара навън клетата ни литература, тъй както нарекоха Вазов “торта”, както изхвърлиха мнозина достолепни автори - понеже са извън снобския вкус на иначе потомствени селяндури, тъй както вечно съскат да се откажем от българското. И не ми дреме да го кажа, обикновено го правят иноверци, които се отнасят към историята ни като със стока от магазинче за кинкалерия на ул. “Леге”, любимата им навремето улица.
Кой, по дяволите, ще прави тази енциклопедия? По какъв начин? Как ще бъдат държани настрани демоните на реставрацията или на реваншизма? Дали и в нея Костов няма да бъде посочен като новия Стамболов на новите ерзац демократи, на които закваската им обаче е мътно червена? Каква ще бъде оценката за Симеон - дали няма да е толкова обективна, колкото за винарската изба на един негов солташак? Как ще бъде описана историята на СДС, Филип Димитров, който разсипа българското земеделие, как ще бъде представен - или вече и в историята комунистите ще станат на крака в парламента, понеже са си неизкоренимо лукави, и ще му ръкопляскат, защото сам напуснал парламента. В тази енциклопедия и на Костов ли ще ръкопляскат заради дивата приватизация, която обедни всички и им внуши, че кражбата е нещо нормално. Вероятно докато се домъкнат до 12-ия том, ще започнат да ръкопляскат и на Станишев примерно - че е останал верен на Росен Карадимов, виж ти преданост.
И след години ние ще чуваме ехтежа, дори тътена на тия ръкопляскания. Те държавата ограбиха и съсипаха, та ще се спрат пред една нищо и никаква история. Кои са хората, които ще издържат на изкушенията и на покварата и няма да трепне ръката им, докато описват патилата български. Списването на тази поредица трябва да стане след национален дебат - не да бъде оставена на кухите папийонки, които се прозяват във всеки дебат, не на научните кокошки, които поквариха всичко, до което се домогнаха.
Някои се чудеха защо например Хайтов толкова се съпротивляваше срещу подмяната на термина “турско” робство с “османско”. Инстинктът му на голям писател не го е подвел. Няма турска история, казват някои, допреди стотина година е нямало и турска нация - добре, да се съгласим. Но какво ще стане тогава например с българската словесност - тогава и “Турция ке падне” става фалшива фраза, този ключов знак става неразбираем, фолклорът ни отива по дяволите и пр.
Ако не си отваряме очите, докато бистрят новата 12-томна енциклопедия, пак Лъжата ще ни подхвърля своите истини.
***
От емисията “Новини” от 26 септември на Би Ти Ви разбрахме, че Чарли, понеже не е циганче - а чистокръвен англичанин, който от 3 г. е довлечен от родителите си в шуменското с. Хитрино, трябва да плаща по 800 евро на година, за да учи в местното училище.
Родителите на 11-годишния Чарли - Том и Лиза Хенсън, не могат да повярват, че трябва да плащат толкова пари, за да приемат сина им в едно селско и вероятно полупразно училище.
Чарли знае няколко думи, три от тях са:
“Ко правиш, ма?”
Не знам дали този въпрос е отправен към образователната ни система, може би. Семейство Хендсън ни плашат с Европейската комисия.
Чарли иска да учи в българско училище, циганчетата - за нищо на света.
Както сме я подкарали, ще има нови десегрегационни програми, може би финансирани от Брюксел. Ще се търсят нови лобисти и пр. Еха!
***
В същата емисия Константин Караджов, който се развива много добре като репортер, ощипа, макар и малко срамежливо, финансовия министър Дянков, докато беше с Бойко в Ню Йорк.
Направи интервю с младия финансист Доник Арабян, беглец/емигрант от България. И Доник каза между другото нещо знаменателно. Всъщност то е добре известно, но ние винаги забравяме известните неща: “Човек, ако иска да избегне големи спадове в живота си, трябва да се пази от кредити.”
Изглежда, Бойко наистина трябва да прати Дянков за известно време в Ню Йорк. Може би за да се убеди, че за местните финансисти близкото бъдеще е съвършено неясно. И те нямат никакъв сигнал, че кризата свършва. Този дяволски сигнал пребивава засега единствено в София.
Хубаво ще бъде, докато е в Ню Йорк, Дянков да остави част от вечния си оптимизъм в гардеробче за багаж на някоя метростанция.
Много харесвам подобни репортажи - те изглеждат на пръв поглед съвсем делнични, обикновени, но при цялата си ненатрапчивост оставят извънредно важни свидетелства. В тях няма никаква преднамереност или претенциозност, но посланията им са крайно сериозни. Така беше и с репортажа на Антон Хекимян преди време от печалния бл. 20 в Ямбол, вече несъществуващия цигански бордей. Убеден съм, че историята на времето ни, колкото и да е разядена от молците на реваншизма, от една страна, и на реставрацията - от друга, в крайна сметка ще се крепи върху подобни свидетелства.
Признавам си, че на мен ми се иска Караджов да обогати също толкова деликатно внушението на репортажа си - като срещне в някое нюйоркско кафене младия финансист Арабян с корифея Дянков. Този сблъсък сигурно ще бъде забележително зрелище, докато наоколо се стеле дъхът на кризата.
***
И какво общо има с всичко това клетото куклено магаре Марк О'Съливан от TV 7.
Ето какво. Веднъж писах, че не е много шик - така поне ми се струваше - да отидеш и да разговаряш за сериозни неща с едно магаре. Направи го и президентът Желев например - разбирам го, той не е търсен често и е прав да използва всяка трибуна.
Но вече започвам да си мисля, че и президентът Първанов, който пак е засипван с клевети, изглежда, ще е най-добре също да отиде при Марко. И къде другаде? Кой ще го изповяда, без да се притеснява, че утре и на него ще му спретнат някоя мръсотийка? Там, там, при Марко ходете. Той, клетият, не е създаден да подхвърля лъжи, може да изглежда малко нескопосано, но поне не е подлец. Слави Тр. веднъж се ядосваше, че Марко бил програмиран много постно - имал три или четири изражения, не повече. “Сякаш - рекох му аз - повечето днешни водещи имат повече, че те не разполагат и с едно изражение, техните физиономии също изглеждат като направени от мукава.” Обаче Марко поне не е в състояние да направи някоя мерзост, да се крие зад някого и да ти забие ножа в гърба, Марко не е сплетник или клеветник. Не е и глупак - той не е всезнайко, не се репчи за щяло и нещяло и пр. Така че Първанов ще има добър събеседник и ще може кротко да обясни накъде отива светът.
Това е. Търсете Марко. Оплачете се на Марко. Първанов дори може да замени хората си в СЕМ, които екзекутираха от страхливост правото на отговор в телевизиите, с двама марковци, картонени, може и да ги боядиса в червено, за да имат все пак някакъв фасон. А пък ако Първанов успее да убеди и Бойко да постъпи така със своите хора там, ехе, ще бъде чудесно.
Макар че Бойко си има други грижи - той трябва да замени поне неколцина свои министри с картонени марковци. Така ще влезе безпрепятствено и в енциклопедията, която сега ще пишат. А освободените може да ги прати да строят новия Български Лувър. Също от картон.
